Всички имена на металния лост, който е прикрепен към скоростната кутия на автомобила – „скоростен лост“, „скоростен лост“, „лост за превключване на предавките“ или „лост за превключване“ – са варианти на тези фрази. Официалното му наименование е скоростен лост. В автоматична скоростна кутия подобен лост е известен като „селектор на предавките“, докато лостът за превключване в ръчна скоростна кутия е известен като „скоростен лост“.
Най-честото място за скоростен лост е между предните седалки на автомобила, или на централната конзола, на тунела на трансмисията, или директно на пода. Поради принципа на превключване по проводник, лостът в автомобилите с автоматична трансмисия работи по-скоро като селектор на предавките и в по-новите автомобили не е необходимо да има връзка за превключване. Той има и предимството, че позволява предна седалка тип „пейка“ с пълна ширина. Впоследствие губи популярност, но все още може да се намери в много пикапи, микробуси и автомобили за спешна помощ на северноамериканския пазар.
В някои съвременни спортни автомобили скоростният лост е напълно заменен от „пералца“, които представляват чифт лостове, монтирани от двете страни на кормилната колона, обикновено управляващи електрически превключватели (а не механична връзка със скоростната кутия), като едното увеличава предавките, а другото намалява. Преди сегашната практика за инсталиране на „пералцата“ на самия (отстранен) волан, автомобилите от Формула 1 са крили скоростния лост зад волана в предната част на каросерията.